“Тоталитарните движения са масови организации на атомизирани и изолирани индивиди – пише Аренд в труда си “Тоталитарната система”, – защото, за да си осигури абсолютната лоялност на членовете си, тоталитарното движение трябва да е абсолютно сигурно, че те вече нямат обществени връзки, семейство, приятели...” В Германия кланетата през Първата световна война и икономическата криза през 1923-1930 година благоприятстват разпадането на масите, лишават ги от обществени и политически опори, от което се възползва нацисткото движение, за да вземе властта. В СССР триумфът на тоталитаризма бива осигурен от издигането на Сталин. Разпадането на масите се постига чрез организирания глад от началото на трийсетте години, чиято цел е унищожаването на селската класа, след това през поробването на пролетариата посредством въвеждането на трудовите книжки, които превръщат работническата класа в армия от каторжници. Заличаването на партийната бюрокрация класа завършва с въвеждането на вътрешни паспорти, в които трябва да се регистрират всички пътувания до друго населено място. От своя страна чистките от 1936-1937 година вече са унищожили елита на Партията.

Тоталитарната репресия, както казва Хана Аренд, има за цел да размие моралната граница между доброто и злото. Колкото по-невинен е един човек толкова по-силна и "поучителна" е репресията за масите. Те започват да се страхуват за всяка изречена дума, за всеки направен жест, те се научават да мълчат, да се подмазват, да "сътрудничат", да ехидничат. Защо? Защото може да са следващите. А те добре са разбрали, че следващия може да е...всеки, когато беззаконието е пълно.

 
Вождът
В центъра на движението, в качеството на двигател, който го привежда в действие, стои Вождът. Той твърди, че носи лична отговорност за всяко действие, постъпка или грешка, извършени от който и да било член в качеството му на служебно лице. Затова той се явява единствения човек , който съзнава какво прави, т.е. единствения представител на движението, с който може да се говори на нетоталитарен език и който в случай, че бъде укорен не може да каже: „Не питай мен, питай Вожда”. Вождовият принцип е : всеки функционер бива назначаван от водача, но е и негово въплъщение и всяка заповед произлиза от него.

Тайна полиция- „най- добре организираният и продуктивен” управленчески отдел, в апарата на властта на тоталитарния режим.

За разлика от демократичното гражданско общество, тоталитарният режим изгражда съвсем друга тайна полиция. Хана Аренд посочва част от разликите между класическата тайна полиция при деспотично управление и тоталитарната тайна полиция. Ако при деспотичното обществено устройство, тайната полиция е специфична държава в държавата, от която властта се страхува, то "тоталитарната полиция, обратно, е изцяло подчинена на волята на вожда, който единствен има право да посочи следващия потенциален враг(...) полицаите в тоталитарните страни изпълняват чисто политически акции". Те са под ръка, когато правителството реши да арестува определена категория от населението.

Тайните служби основателно са наричани държава в държавата. Самият факт, че разполагат с тайна информация нерядко е придавал на този вид граждански служби значително превъзходство над останалите и представлява и ги е превръщал в явна заплаха за всеки член на правителството.

Всяка мисъл, отклоняваща се от официално оповестената, вече е подозрителна, независимо в коя сфера на човешката дейност се е породила. Само заради способността си да мислят хората биват смятани за заподозрени по принцип- защото човешката способност да се мисли означава и също способност да се променят решенията. (всяко престъпление, родено в мислите на управниците, неминуемо да се наказва, независимо дали е извършено или не). Поради това взаимното недоверие просмуква всички обществени отношения и прониква навред.

Изменената представа за престъпление и престъпник определя новите ужасни методи на тоталитарната тайна полиция. Престъпниците се наказват, нежеланите изчезват от лицето на замята и единствената следа от тях са спомените на онези, които са ги познавали и обичали.  Убиецът оставя труп след себе си и макар да се опита да заличи следите, не е в състояние да заличи самоличността на своята жертва от паметта на живите. Т.П., обратно, старателно се опитва да осъществи чудото на пълното изличаване- да стане така сякаш жертвата никога не е съществувала.

Досега познаваме само две автентични форми на тоталитарното господство: диктатурата на националсоциализма след 1938г. И диктатурата на болшевизма от 1930г. насам.  При рях целта на еднопартийните системи е не просто завземането на управленската администрация, а чрез насищането на всички служби с партийни членове да се постигне пълно сливане на държавата с партията, при което след обсебването на властта  партията се превръща в един вид пропагандна организация на правителството. Управляващата партия не толерира друга партия, опозиция или свобода на политическите възгледи.

Тоталитаризмът на власт използва държавата като външна фасада, която представлява страната сред нетоталитарния свят.

Концентрационните лагери на смъртта играят при тоталитарните режими ролята на лаборатории, в които на практика се доказва основополагащата теза на тоталитаризма, че всичко е възможно. Именно те представляват същинската централна институция на тоталитарната организационна власт. Тоталното господство се стреми да организира безкрайното човешко разнообразие и различие така, сякаш човечеството се състои от един единствен индивид. Целта на лагерите е не просто да се унищожават хората и да се смазва човешката личност, а при научно контролирани условия превръщането на личността в нещо по- низше и от животните.

Концлагерите биват разделени по лагеристи, което било удобно от организационна гледна точка. В немските лагери са разграничени престъпници, политически, асоциални елементи, вероотстъпници и евреи. Лагерите обаче налагат на самата смърт анонимност- те отнемат на индивида собствената му смърт и доказват, че от тук нататък нито нещо му принадлежи, нито той принадлежи на нещо.

Без концлагерите, без вдъхвания от тях смътен страх тоталитарната държава не би успяла да фанатизира така основните си войски, нито да държи цял народ в състояние на съвършена апатия- да превърне хората в марионетки, в еднакво ненужни.

Най- запомнящите се цитати:

• „В условията на тирания, по-лесно е да действаш, отколкото да мислиш.“
• „Само простолюдието и елитът могат да бъдат привлечени от мощта на тоталитаризма сам по себе си. Масите трябва да бъдат спечелени чрез пропаганда.“  

„Но остава още и истината, че в историята всеки край задължително носи в себе си ново начало и това начало представлява обещанието, единственото послание,  което краят може да съдържа....”

 
Използвана литература:
Уикипедия
Изследването на Хана Аренд „Тоталитаризмът” , издателство "Панорама"